Александър Везенков върви напред стъпка по стъпка. Втората му година в Барселона е далеч по-добра от дебютния му сезон в столицата на Каталуня, а това не се дължи единствено на идването на Йоргос Барцокас на треньорската позиция, а и на непрекъснатото желание на българското крило да се развива и да става все по-добър баскетболист. 206-сантиметровият национал, който е роден в Кипър, но избра да представя България на ниво национални отбори говори за множество интересни теми пред едно от най-големите издания в каталунската автономна област - SPORT. 21-годишният нашенец разказа как той и съотборниците му са се възстановили от тежкото поражение от Реал (Мадрид), както и за всичко, случващо се в редиците на Барса.

- Отборът се намира в може би най-деликатния си момент за сезона. Какви са причините, които доведоха до всичко това?

- Този сезон в Евролигата всичко е доста трудно. Допреди две седмици имахме шест поредни победи и бяхме достигнали най-добрия си момент, а сега сме в серия от четири загуби в последните ни пет мача. Според мен не успяхме да спечелим тези мачове, защото не се борихме достатъчно. Не реагирахме и не играхме така, както по принцип можем.

- Мачът с Реал (63:102) сякаш може да бъде използван като повратна точка - за преди и след?

- Наясно съм, че за феновете ни и за всички в Барселона мачоете с Реал винаги са най-важните. Не се борихме достатъчно, не показхаме това, което е необходимо срещу такъв съперник. Все едно не бяхме там.

- Как ти и останалите в съблекалнята преживяхте такова ужасяващо и болезенено поражение?

- Всяка загуба е неприятна, но когато загубиш с 40 точки е още по-трудно. Беше ни срам. Не спахме. На никой не му харесва да бъде унижаван по такъв начин. Беше изключително тежко, защото малко преди това ги бяхме победили и надиграли и дори водехме с 20 точки, показвайки, че сме подготвени. След загубата бе нужна светкавична реакция, трябваше да се обединим и да забравим това, а да мислим само за бъдещето, за да не позволим да се случи нещо подобно отново.

- Самочувствието на отбора удари ли дъното?

- Гордостта ни бе наранена. Срещу Уникаха направихме крачка нагоре, особено през второто полувреме, а сега трябва да се концентрираме единствено върху Панатинайкос и предстоящия мач.

- Множеството контузии ограничиха потенциала на отбора, но много хора не приемат това за извинение, когато става дума за отбор като Барселона. Съгласен ли си?

- Ситуацията бе меко казано странна. Никога не сме търсили извинения, нито сме казвали, че даден играч ни липсва прекалено много. Тези, които сме здрави давахме всичко от себе си, най-доброто, на което сме способни и очаквахме завръщането на останалите. Когато играеш за Барса трябва да се концентрираш върху това, което можеш да направиш ти, въпреки че петима контузени наистина не са малко.

- На моменти изглежда сякаш отборът е ограничен откъм идеи в нападение и зависи изцяло от вдъхновението на Тайриз Райс…

- Имаме много добри баскетболисти. Когато става дума за атака е ясно, че трябва да движим топката и да си подаваме повече и по-бързо, но е очевидно, че Райс ни прави по-добри. Той е плеймейкърът. Той е нашият водач. Печелил е Евролигата и има много голям опит, но в състава ни има и други играчи, които имат страхотни кариери и които ни правят по-добри. Райс го прави по феноменален начин, но ключът е да подобрим играта си в защита.

- При сезон с такъв сгъстен календар кое е по-трудното, когато играеш два или три мача на седмица: да задържиш физическото си ниво или да не се пропукаш от психологическа гледна точка?

- И двете неща са важни, макар че най-трудното е да контролираш емоциите си. Можеш да спечелиш безпроблемно в петък, а в неделя да имаш изключително различен и завързан мач. Не е лесно, но винаги трябва да си подготвен, без да се отпускаш. Изморяваме се, но все пак разполагаме с 12 баскетболисти, които могат да играят във всеки един момент.

- Само на 21 години си, а играеш втория си сезон за Барселона. Какво е най-трудното за един играч, когато идва в такъв отбор?

- Адаптацията. Има изключителна разлика в нивото спрямо останалите клубове. Играе се по-бързо, по-здраво… След една година е далеч по-лесно да съм уверен в себе си. Миналия сезон се опитвах да открия ролята си. За един млад играч е най-важно да бъде перфектен в защита и да не бърка в нападение. В първия си сезон понякога играех силно, а понякога - не чак толкова. Но това е нормално, защото промяната е нещо трудно. Сега се чувствам много по-добре.

- Изглеждаш по-спокоен и далеч по-уверен…

- Работих много усърдно и здраво през лятото, за да подобря различни аспекти от играта си. Да, имам повече вяра в себе си и тренирам много, много по-добре. Без значение дали играя добре или зле, искам да демонстрирам, че съм готов да бъда тук.

- Имаше ли конкретен момент, в който чисто психологически си каза - “Трябва да направя крачка напред”?

- През лятото имаше много слухoве - дали Барса се нуждае от мен, дали ще остана тук… Това ме направи много по-силен. Казах си, че ще покажа, че мога да играя за Барселона. Запуших си ушите и се концентрирах върху това да ставам по-добър на терена и по-силен като личност. Тази година усещам, че съм много по-добър.

- Каква бе ролята на Барцокас за това израстване?

- Дава ми съвети всеки ден. Неговото желание е да стигна до най-високото ниво, на което съм способен, за да мога да си извоювам правото да играя.

- Този петък в “Палау Блауграна” се завръща Шави Паскуал, вече като треньор на Панатинайкос. След това имате три тежки мача в Евролигата - в Истанбул, Москва и Витория. Плаши ли ви това?

- Знаем, че трябва да играем с всички - и у дома, и като гости. Сега мислим само за Панатинайкос. След три поредни загуби знаем, че напрежението е голямо и се нуждаем от тази победа.